Не съм те докосвал и с цвете дори II
II
И ето ни със тебе – две мънички вселени,
обвързани в семейство, и с обич окрилени.
От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,
ти, моя си съпруга и най-добър приятел.
Да бяхме по-задружни при срещата с бедите –
едва ли бихме в драма превърнали си дните;
по-леко се понасят препятствия и нужди,
когато по-далеч си от свои, и от чужди.
На тебе битието на кръста бе разпнато.
В живота ти изминал отричат всичко свято,
мълча и само слушам... но знам, че всяка клюка
се рови във душата като лескова кука.
Да бъдеш защитена е редно и уместно,
но думи злободневни не бих оборил лесно...
И вместо да роптая – по пътя продължавам...
омраза не питая... а клюките прощавам!
22,45 ч., 25 май 2013
ред., 22 ч., 27 май 2019
(Следва)
Информация: Събитията в поемата са се случили преди 2000 година.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
