Не съм те намерила още
Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите.
Преприда невидима прежда
от паяк увиснал намръщен,
че влизат със глъч във света му,
а данъкът вече е кръвен,
когато повторно откраднеш.
С дебела замръкваща черга
завива ме студ неприветлив,
прегръща ме няма надежда,
а пръстите силно треперят,
защото усещат копнежа.
А някъде в някакво утро,
в зелената слабост на мрака,
усмихнат зовеш ме по име.
Не съм те намерила още.
Но ехото ти си ми пратил.
И все върхове заледени
посрещат зова ти разпален
и глъхне дори тишината.
Не спирам, и знам, че ще мога,
защото е кръгла земята.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
