Отсядам там, край
онзи студен камък,
Да си намеря рай
от пясъчен замък.
И ровичкам в него,
принцесата търся.
Онази в зеленото,
за да я разтърся.
Но ненамерила я
то все се оказвам.
И докато треперя,
аз уж се отказвам.
Всеки път ставам
малко изморена.
И пак осъзнавам,
че не съм зелена.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
