Отсядам там, край
онзи студен камък,
Да си намеря рай
от пясъчен замък.
И ровичкам в него,
принцесата търся.
Онази в зеленото,
за да я разтърся.
Но ненамерила я
то все се оказвам.
И докато треперя,
аз уж се отказвам.
Всеки път ставам
малко изморена.
И пак осъзнавам,
че не съм зелена.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
