Не съмвай!
Песен любовна изпей ми,
дето топли душата!
Допиши ми стиха!
Очите ти нека да светят!
Посрещаме утрото.
С росата се изпарява тъгата.
Омарата след себе си
влече редовете.
Болката не утихва.
Песен подхваща дуетът.
Пие мъгла синевата.
Не се виждат огньове.
Камбанено бие сърцето.
Нажежен е куплетът.
Толкова радост събирам!
Толкова свежест и новост!
Мое си вдъхновение,
а аз съм просто мечтател.
Разбирам тъгата ти
и защо ти е тъмно.
Песен запей ми сега!
Аз ще пригласям, приятелко.
Утрото ни настъпва,
а се моля: Не съмвай!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Всеки мечтае, ама не всеки пише! И то толкова хубаво! Поздрави!
