Не съвсем...
Боли ли те (там някъде отляво),
когато ме съгледаш с някой друг,
получил над прегръдките ми право?
Прехапваш ли си устните напук
на силното желание да креснеш,
че всъщност трябва ти да си до мен?
Мечтаеш ли ръка да ми протегнеш?
Проклинаш ли се сто пъти на ден
задето не посмя да ме обичаш,
когато бях пред теб - на колене?
Боли ли те, когато се усмихваш,
а сълзите напират... и боде
на гърлото от спомена за вчера?
Ядосваш ли се? Удряш ли с юмрук
по масата с претоплена вечеря?
Умираш ли от завист, че със друг
споделям и сърцето, и леглото?
Боли ли да си никой днес за мен?
Боли те, мили мой, боли те много!
Сега почти сме квит. Но не съвсем...
© Васка Мадарова All rights reserved.
