Не те забравих
За тебе себе си дори предадох,
когато силно се надявах да се върнеш!
Отключих се и позволих да ме ограбиш.
И всичко беше само за една прегръдка...
Не се надявах да си принцът от мечтите,
но беше даже повече и от това!
За мене беше всичко. Бисерът в очите,
моят ден, във който беше мойта светлинка!
Не исках да си някой, който ти не искаш.
Обичах те, такъв, какъвто си...
Едно едничко исках... ти да ме обичаш!
Да го чуя и усетя! Не и да мълчиш!
Исках да съм твоята мечта красива...
Усмивката на твоето изваяно лице!
Вярвах си дори, че някога ще съм щастлива.
Вярвах, че ще ми дадеш от твоето сърце!
Залъгвах се, търпях и често се преструвах,
че гримът не беше се размазал от сълзи.
И с цялото си същество те гледах и целувах,
сякаш виждах във очите ти звезди...
Със времето забравих как да се познавам.
Превърнала се бях във кубче лед.
Раните, обидите и болките забравих,
но никога не се опитах да забравя теб.
© Валентина All rights reserved.
