Не ти ли приличам на мъж
Не ти ли приличам на мъж,
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя -
гръбнака си после изхвърлих, че пречеше.
Жената у мен бе гръбнак за света.
Но тази Земя бе затвор и тежеше.
И аз, малка моя, не исках това -
да прося по мъничко сила от майка си.
Аз исках от нея да бъда мъжа,
защото мъжете са силни, повярвай ми.
Не ти ли приличам на мъж?
Безтегловно изпуснах света. Преобърнах го.
Изпих своя бял кисел дъжд.
Мама разбра – бях изпила отвъдното.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
