Не ти ли приличам на мъж,
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя -
гръбнака си после изхвърлих, че пречеше.
Жената у мен бе гръбнак за света.
Но тази Земя бе затвор и тежеше.
И аз, малка моя, не исках това -
да прося по мъничко сила от майка си.
Аз исках от нея да бъда мъжа,
защото мъжете са силни, повярвай ми. ...