Не тъжи така и не ме мислѝ,
защото аз съм жив и боря се.
,,Не се предавай" – казваше ми ти.
,,Върви напред, бъди, усмихвай се."
Но трудно е да бъдеш в самота,
когато трябва всичко да решиш
и то добре. Да станеш сутринта,
да тръгнеш смело и да победиш.
А ти със мене си, усещам го,
как твойто рамо нежно е до мен
и ние двамата в единството
сме смисъл на забързания ден.
© Иво Сотиров All rights reserved.
Ценя чувството ти за хумор, невероятно е