Oct 10, 2014, 2:44 PM

Не убивай жената в мен

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Аз съм вълна

от дълбините в океана,

и животът ми е безконечен бяг,

завинаги не мога да остана.

Знам, че си омаен бряг,

с обещания не ме примамвай...,

в скала ще се разбия

и ще се превърна в пяна.

 

Аз съм вятър

от висините в планината,

в душата ми не влизай с взлом,

прости, но няма да остана.

Знам, че си уютен дом,

с хитрости не ме снижавай...,

в стълбите ще се убия

и ще изгубя в рая.

 

Аз съм жена

от старите легенди в древността

и съм с теб да споделя

само миг от вечността.

Знам, че си прекрасен мъж,

с ласките си ти не изкушавай...,

ще си изгубя същността

и ще се превърна в спомен.

 

 

***   ***   ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си вятър, аз - вълна,
    просто - само съм жена.
    Към стихията ти тичам -
    толкоз лудо те обичам!Поздравявам те с това кратко куплетче, което написах въхновена от твоята творба, която много, много ми допадна! Поздравявам те от сърце за творбата и силната любов
    пресъсъздадена в нея! Хубав ден!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...