Apr 9, 2009, 9:26 AM

(Не)Вяра

  Poetry » Other
701 0 9

Какво ще ми дариш, любими,

от стиховете под тополите?

Мечта за преход из пустиня?

Или пък тур по тетраподите?

Отчаян вик на чайка жадна

и глас във вход

със лъх на вкиснато?...

Аз искам огън.

Искам клада...

А не небе, от студ

провиснало...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че си тук, Марина! Отново ме зарадва с топлинката си!
    С обич за теб!!!
  • Благодаря ти, Валя!Опитах се по най-краткия начин да му кажа важни неща.Поздрави, мила!
    ---
    Каква ти камина? Искам да горя!
    Здравей, Борислав! Радвам се, че те виждам! Поздрав!
    ---
    Давам всичко от себе си. Много рани понесох, доказвайки пред света, че е той...
    Прегръщам те с обич, слънчице нежно!
    ----
    Радост за мен е присъствието ти и оценката, Весела! Благодаря ти! Поздрави!
    ----
    Благодаря ти, Павли! Прекрасна си!!! Хубава вечер!
    ---
    Толкова се радвам, че си тук, Келено! Прегръдки за теб, мила!
    ---
    Трогателна е оценката ти, Боряна! Благодаря ти, мила!
    Поздрави!!!
  • Браво! Силно, ясно и много звучно!
  • кратък, мелодичен и много хубав стих!
    харесах!
  • Чудесно стихотворение!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...