Не вярвай на крадците на души
Не вярвай на крадците на души -
те идват винаги, когато си нещастен.
Промъкват се невидими и зли
и стават част от теб. И те изяждат.
Крадат по малко - къс по къс,
от твоята ранена, болна същност.
Превързват нежно здравия ти пръст,
а после лакомо ръката ти откъсват.
Превръщат се в приятели добри,
в зависимост, в потребност и изкуство.
Убиват бавно тихите мечти
и хранят се с последните ти чувства.
Когато си нещастен - изправи се -
познавам аз крадците на души,
намразят ли те - винаги обичай -
отиват си - щом спреш да мразиш ти...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
