Не вярвай на всичко, което блести...
Почакай, не си тръгвай, поспри!
Не очаквай да те води луната
в тази нощ без звезди!
Не й се доверявай,
тя е измамна,
защото всяка нощ
мени своя лик!
Не тръгвай, дори да заблестят
върху тъмното небе звезди!
Понякога нежно искрят
дори и най-измамните очи!
Почакай, не тръгвай сега!
Нека за последен път
да посрещнем заедно деня!
Нека ни прегърне тъмнината
така, както някога...
Да ни окъпе с росата си утрото
и в очите ни уморени да заблести!
Да измие обидата и скуката
с детски безгрижни сълзи!
Когато се събуди слънцето,
тогава, щом искаш, тръгни!
И нека осветят лъчите му
твоя път трънлив!
Ако то ти се усмихва,
можеш да се довериш,
макар че, дори без да иска,
може да те изгори!
Сега не се обръщай, върви,
върви, върви...
Ако се почувстваш сам,
объркан или наскърбен,
ако там, вляво, започне да те боли,
поспри, поседни, помисли за мен
и просто се върни!
© Пепа Деличева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нежен зов! И коментар...без думи! Поздрави!
-
Ах,че красиво... Стиха ти е прекрасен... Когато наистина искаш някой,го оставяш да си тръгне, а той ако наистина е искал да е с теб ще се върне отново... Познато ми е до болка, да молиш само за една последна вечер... Желая ти да разбере какво губи и да се върне при теб !
-
Благодаря ти Били!
-
" и просто се върни"...
красиво стихотворение, Пепи! поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
