Не вярвай на всичко, което блести...
Почакай, не си тръгвай, поспри!
Не очаквай да те води луната
в тази нощ без звезди!
Не й се доверявай,
тя е измамна,
защото всяка нощ
мени своя лик!
Не тръгвай, дори да заблестят
върху тъмното небе звезди!
Понякога нежно искрят
дори и най-измамните очи!
Почакай, не тръгвай сега!
Нека за последен път
да посрещнем заедно деня!
Нека ни прегърне тъмнината
така, както някога...
Да ни окъпе с росата си утрото
и в очите ни уморени да заблести!
Да измие обидата и скуката
с детски безгрижни сълзи!
Когато се събуди слънцето,
тогава, щом искаш, тръгни!
И нека осветят лъчите му
твоя път трънлив!
Ако то ти се усмихва,
можеш да се довериш,
макар че, дори без да иска,
може да те изгори!
Сега не се обръщай, върви,
върви, върви...
Ако се почувстваш сам,
объркан или наскърбен,
ако там, вляво, започне да те боли,
поспри, поседни, помисли за мен
и просто се върни!
© Пепа Деличева All rights reserved.
