Не вярвам на написано "обичам те"
на Ж.
Не ме сравнявай с никоя предишна,
не слагай на везни любов и страст,
обичам те, но обичта ми е трагична,
остана окована в самота без власт.
Не ме обичаш ти, дори да го отричаш,
не тръпнеш, не будуваш, не пламтиш,
заблуда е написаното ти "обичам те",
щом там далече и без мен стоиш...
Измамна е и страстта ти любовна,
подарена ми с огън и в светлина,
а "уважение, признателност и обич",
прилягат повече на класната добра.
Любовта е оная безумна стихия,
любовта е в неписани думи и грях,
тя нищо не иска, тя е благословия,
тя е песен в тъга, болка във смях!
© Таня Иванова All rights reserved.
