(не)ясна картина
На минути път от плач,
напиращи сълзи,
желаят да ги освободя,
като думите неизречени.
Плаках цял ден
и едва оцелях-
за миг да дишам спрях...
разкъсах плътта си,
за да освободя зверовете,
направих опит да укротя демоните,
които събуди и остави да рушат
света, който ми помогна да изградим.
Толкова много неща ми подари-
една усмивка,
толкова мили думи,
присъствие, което беше следвано
от големи периоди на
отсъствие.
Беше дар и проклятие да е тук -
все нещо го грабва от мене.
С какво е по-значимо?
Придружи ме до ада- градът,
който опожарихме само с дъхът ни
слял се в целувка-
през огъня да преминем
и да утолим жаждата си за любов..
Да се обичаме в безвремието на отвъдното,
за да не намери край обичта.
Погледни ме и ме излъжи,
че все още съм от значение;
така и не се отказах
да ти рисувам картини по ръцете,
да ти целувам раните,
както мама правеше с мене.
Заслепена съм не от хубостта ти,
а от стихиите от страсти,
дето не ме оставят да спя нощем-
моля ги цяла нощ да ми позволят
да те видя,
да те мечтая и по клепачите да те чертая...
© Слънчоглед All rights reserved.
!
