Не залоствай вратата
Тази нощ не залоствай вратата.
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!
Тази нощ не залоствай вратата.
За да вляза в твоята стая.
Ще поседна на стола, отляво.
Уморих се от... пътя.
А пък залеза толкоз красив е.
Като теб. Не буди се.
Ще почустваш целувка. За лека.
Аз те пазя от лошите сънища.
Спи. Не отваряй очи...
А сърцето си. Приеми ме,
такава - каквато ме срещна.
И по-различна. Ти ме направи такава.
Приеми ме в сърцето си.
Залезна. С лунен прах в косите.
Изстрадан. С неизказани мисли
но... познах се в очите ти.
Тихо е. Сега във душата ми,
след наказани истини.
И разпънати страсти -
кръстопътно. Приех те.
Такъв, какъвто те срещнах,
по пътя си. Обич ли?!
Нещо повече - просто те искам,
за себе си... Нищо лично.
© Нели All rights reserved.
