Nov 9, 2008, 9:47 AM

Не залоствай вратата 

  Poetry » Love
838 0 11

Тази нощ не залоствай вратата.
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!

 

Тази нощ не залоствай вратата.
За да вляза в твоята стая.
Ще поседна на стола, отляво.
Уморих се от... пътя.

 

А пък залеза толкоз красив е.
Като теб. Не буди се.
Ще почустваш целувка. За лека.
Аз те пазя от лошите сънища.

 

Спи. Не отваряй очи...
А сърцето си. Приеми ме,
такава - каквато ме срещна.
И по-различна. Ти ме направи такава.

 

Приеми ме в сърцето си.
Залезна. С лунен прах в косите.
Изстрадан. С неизказани мисли
но... познах се в очите ти.

 

Тихо е. Сега във душата ми,
след наказани истини.
И разпънати страсти -
кръстопътно. Приех те.

 

Такъв, какъвто те срещнах,
по пътя си. Обич ли?!
Нещо повече - просто те искам,
за себе си... Нищо лично.

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??