Jan 3, 2013, 4:27 PM

Не заминавай

1K 1 0

     Не заминавай


Пътнико самотен, тъжен,

накъде поел си ти?

Спри по пътя своя труден,

у дома се завърни.


Ти си тъй обезверен

в собствената си страна.

И напълно си сломен

по заветната мечта.


Искаш твоят дом да бъде

най-добрият пристан тих.

Искаш в него да пребъде

детски смях щастлив.


Пътнико самотен, свиден,

спри за малко - помисли!

Тъй ли лесно ти отхвърляш

собствените си мечти?


Зареди се ти с надежда,

запази си мъдростта.

И не вярвай на невежа,

що кълне ти се в честта.


Пътнико самотен, тъжен,

смело ти се надигни

и със глас уверен, силен,

ти словата си кажи.


Че не искаш да оставиш

най-красивата страна.

Че не искаш да забравиш 

собствената си мечта.


Че на теб са завещали

да опазиш своя дом,

да изтриеш всички сълзи

в неспокойния си сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...