Не започна ли рано дъждът,
разцъфтяха ли всичките пъпки
и дали още нямаше път,
зажадувал за нашите стъпки?
Не започна ли рано дъждът?
Може би не почака достатъчно?
Може би мигове ни делят от брега.
И ме питаш ще плача ли? - Не!
Защо? Беше хубав сънят,
толкоз обич в един сън събрана.
Но не почна ли все пак дъждът
твърде рано, кажи, твърде рано?
Не грешиш - няма сънища сбъднати.
В някой час все ще почне дъждът.
Питаш ме път ще намеря ли в тъмното?
Та нима аз без теб имам път?
© Георги Георгиев All rights reserved.