Не знаех
Не знаех Аз пътеки да избирам,
да казвам думичката „Не” не знаех.
По една пътека вкъщи се прибирах,
камъчета пътьом дребни си събирах.
Не знаех Аз за злобата в живота,
по късно тя мечтите ми разби.
По нея хвърлях камъчета с охота,
със сълзи гледам чуждите съдби.
Аз плувах в океана на живота,
от бряг на бряг ме хвърляха огромните вълни.
Аз гордо носих, нося си хомота,
моля се да няма повече злини.
Не знаех и не вярвах че в живота,
ще срещна толкова омраза, давах добрини.
Но знам, че всеки тръгнал е към своята голгота.
Пак те моля, Господи! Добрините им върни.
В.Й. 05.12.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
