Не зная... или не разбирам
Понякога се чувствам празна
и на хората омразна.
Понякога да се усмихна искам,
но ето... нещо ме потиска.
И все така не се разбирам.
И дори да мисля спирам.
Какво ли искам и желая?
Предпочитам да нехая.
Усмихвам се изкуствено.
Проблясват сините очи.
Отмятам русата коса.
И литват пак безброй мечти.
Как искам да съм слънцето
и всички аз да озарявам.
Как искам и да съм звездите.
Хората със мене да мечтаят.
А как обичам аз луната.
Как я обожавам.
Красиво тя блести в очите ми
и някак си ме заслепява.
Тя е там, в сънищата,
с многото несбъднати мечти.
Тя се пази във душата
и във тъмното искри.
Луната май че искам?
Не, не е луната.
Тя е толкова далече,
а сякаш близо вече беше.
Не искам пак да се събудя
и надеждата си да загубя.
Не, не искам пак да осъзная,
че дори какво да сторя, аз не зная.
и на хората омразна.
Понякога да се усмихна искам,
но ето... нещо ме потиска.
И все така не се разбирам.
И дори да мисля спирам.
Какво ли искам и желая?
Предпочитам да нехая.
Усмихвам се изкуствено.
Проблясват сините очи.
Отмятам русата коса.
И литват пак безброй мечти.
Как искам да съм слънцето
и всички аз да озарявам.
Как искам и да съм звездите.
Хората със мене да мечтаят.
А как обичам аз луната.
Как я обожавам.
Красиво тя блести в очите ми
и някак си ме заслепява.
Тя е там, в сънищата,
с многото несбъднати мечти.
Тя се пази във душата
и във тъмното искри.
Луната май че искам?
Не, не е луната.
Тя е толкова далече,
а сякаш близо вече беше.
Не искам пак да се събудя
и надеждата си да загубя.
Не, не искам пак да осъзная,
че дори какво да сторя, аз не зная.
© Теди All rights reserved.
