Небе
Не го видях кога се е съдрало,
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи,
през дупките чернилката се стича.
Виж, стиска зъби, да не се изсипе.
Дъжда преглъща и през сълзи срича
онази обич, дето още пари...
Различната, родена от очите.
Опази я от клетви и пожари.
Дари и красотата на звездите.
То бдеше като страж сред всички нощи.
Танцуваше, когато се разсъмва.
А днес виси, като отритнат просяк
и болката на възелче завързва.
Защото си продадохме мечтите,
а бе фалшива някак суетата.
Прокъсано, небето ни попита
как без мечти да ражда красотата...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
