Заглавието е взаимствано
от едноименния роман на Лора Лазар
Небе от грехове,
надвиснало във мене.
Смълчани брегове.
Надежди до колене.
Симфонии от скръб.
И спотаена болка
с приведен, тесен гръб.
Кой, откъде и колко?
Безумни светове.
Сънувани зачатия.
Небе от грехове,
обсебило душата ми.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
