Dec 14, 2019, 7:42 AM

Небесен пришълец

700 2 4

НЕБЕСЕН ПРИШЪЛЕЦ

 

Ти ли слезе тази сутрин

мълчешком от пустошта

и със скъсани обувки

спря пред моята врата?

 

И почука – някак плахо,

а стъклото замъгли

твоят дъх. И после плаках

от студеното боли.

 

Свлякох вехтата си дреха.

Чай от лайка ти налях.

Чашата ми стана крехка,

неусетно изтъня.

 

Сетне грейна. Отвисоко,

плисна слънчице над нас. 

Може би от твоя поглед

пих любов и светлина? 

 

Вън премята злата зима 

дрипавите пелени. 

Боже мой, ако те има,

с мен до утре остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...