Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни
всичките петли,
рано на зарана
ще заспи в мъгли.
Ще поникне слънце
в двора, над плета,
и ще клъвне зрънце
ярчица една.
Вятър ще пошета,
ще остави крин
и месал в небето –
чист, лазурносин.
24.06.2021
© Мария Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
