Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни
всичките петли,
рано на зарана
ще заспи в мъгли.
Ще поникне слънце
в двора, над плета,
и ще клъвне зрънце
ярчица една.
Вятър ще пошета,
ще остави крин
и месал в небето –
чист, лазурносин.
24.06.2021
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
