Честита Баба Марта!
От залеза червен изплетох
ширит за нощната луна.
От слънце бяло пък оплетох
ширит за другата страна.
Качих ги горе на луната
и там от двете ù страни
ги пуснах долу към земята
напук на земните злини.
И мартеницата позната
огря небесния ни двор.
Във нея вплетох аз луната
в космичен мартенски декор.
И мартеницата небесна
виси над китната земя.
От таз картина - тъй чудесна,
Вселената се чак засмя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
