Честита Баба Марта!
От залеза червен изплетох
ширит за нощната луна.
От слънце бяло пък оплетох
ширит за другата страна.
Качих ги горе на луната
и там от двете ù страни
ги пуснах долу към земята
напук на земните злини.
И мартеницата позната
огря небесния ни двор.
Във нея вплетох аз луната
в космичен мартенски декор.
И мартеницата небесна
виси над китната земя.
От таз картина - тъй чудесна,
Вселената се чак засмя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
