Небесно предизборно
Сам Господ Бог за избори се стяга.
За българин нарочен беше Той.
Почисти гръмотевична тояга
и плисна сам пред себе Си порой.
Но нещо Му притискаше душата.
Как своите чеда да раздели?
От мисли не видя Той как водата
половината държава потопи...
За Бойко, за Бареков или Михов?...
(Не слагаше във сметките Доган.)
Реши да не гласува Той, за никой.
Смърдеше политическата сган.
„Какво там значи Божията воля?”
Запита се. Потекоха сълзи.
„Не вярват в Мен, а искат и се молят...”
По улиците шурнаха реки...
Богатите изплуваха отгоре,
а бедните се давеха във кал.
Господ онемя и се затвори,
номера за помощ невидял.
Не СМС, а знак Всевишен прати,
но никой знака Божи не видя,
удавиха го в спорове, дебати,
в предизборната жалка суета...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
