Mar 12, 2008, 1:49 PM

Небивало

Poetry » Other

1.1K 0 7

Небивало

От уважение към стените не минаваме през тях -

не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,

но не сме сега презрителните!

От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях -

не ги постигаме. А да можем, бихме! И били сме,

но сега не сме и винаги постигащите.

От вълнение в очите си, не минаваме без грях -

не си приличаме. А да можем, бихме! И били сме,

но сега не сме и тъй приличните!

Какво ли знаем, което да узнаем като го познаем

да можем, бихме, но не бихме

през стените, без мечтите и без грях в очите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Много ми хареса, Таня!
Интересен и чудесен замисъл!
Поздравления!

2008-03-13T23:33:00+02:00
iasmina (Таня Николова)

Радвам се, че ви харесват текстовете ми, приятели!
Но и доста ми вдигате летвата, на което се радвам наистина и затова продължавам да публикувам...
Желая на всички много екстатични мигове в този полезен и интересен сайт!

2008-03-13T23:25:53+02:00
катебате (Екатерина Банска)

Таня,мъдра си,поет си...прекрасна си!!!
БРАВО!

2008-03-12T17:19:24+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Много хубав стих с чудесна идея!Прегръщам те с усмивка!

2008-03-12T15:32:00+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Аааа, готино! Изкефи ме! Поздрави!

2008-03-12T15:25:29+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0