Небивало
От уважение към стените не минаваме през тях -
не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,
но не сме сега презрителните!
От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях -
не ги постигаме. А да можем, бихме! И били сме,
но сега не сме и винаги постигащите.
От вълнение в очите си, не минаваме без грях -
не си приличаме. А да можем, бихме! И били сме,
но сега не сме и тъй приличните!
Какво ли знаем, което да узнаем като го познаем
да можем, бихме, но не бихме
през стените, без мечтите и без грях в очите?
© Таня Николова Всички права запазени
Интересен и чудесен замисъл!
Поздравления!