12 мар. 2008 г., 13:49

Небивало

1.1K 0 7
 

Небивало

 

От уважение към стените не минаваме през тях -

не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,

но не сме сега презрителните!

 

От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях -

не ги постигаме. А да можем, бихме! И били сме,

но сега не сме и винаги постигащите.

 

От вълнение в очите си, не минаваме без грях -

не си приличаме. А да можем, бихме! И били сме,

но сега не сме и тъй приличните!

 

Какво ли знаем, което да узнаем като го познаем

да можем, бихме, но не бихме

през стените, без мечтите и без грях в очите?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, Таня!
    Интересен и чудесен замисъл!
    Поздравления!
  • Радвам се, че ви харесват текстовете ми, приятели!
    Но и доста ми вдигате летвата, на което се радвам наистина и затова продължавам да публикувам...
    Желая на всички много екстатични мигове в този полезен и интересен сайт!
  • Таня,мъдра си,поет си...прекрасна си!!!
    БРАВО!
  • Много хубав стих с чудесна идея!Прегръщам те с усмивка!
  • Аааа, готино! Изкефи ме! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...