Отиди си, момче, през вратата ми
минаха толкова рицари лъскави.
Не виждаш ли как от краката им
килимът ми шарен изтъркан е.
Дори да те пусна, момче, не оставай,
не искай да видиш душата ми.
Туй, дето обичаш, се срутва
и остава пред прага ми.
Отиди си, момче - и усмивката
моя не е толкова хубава…
Не си виждал очите ми,
как се смеят при среща със другия. ...