НЕЧОВЕШКИ
Ти си мислиш,
че знаеш!!!
Повярвай ми,
това, което видях,
през което минах,
което преживях,
е меко казано ад...
Да, пука ми,
но какво от това,
че ти не разбираш,
дори не искаш да знаеш,
как съм сега?!
Ще ти кажа:
аз пиша от ярост
и болка
този стих
и - повярвай ми -
ти си причината
точно в момента
да бъда агресивен и див,
да, пиша от ярост,
нечовешки гняв -
този стих!
Сега съм скован,
като лед,
обрисувам своя
портрет с омраза и гняв:
къде беше ти,
когато се
нуждаех от теб?
Не ми отговаряй с мълчание -
аз питам теб,
не някой друг!
Ще крещя, колкото
искам,
ще бъда нечовешки груб!
И знаеш ли,
дори е недостатъчно
да крещя толкова
яростно,
че ти си причината
за моята бяс и ненавист.
Ти! Ти! Ти трябва да вкусиш от тази гадост -
не АЗ!
Разбра ли?
На теб не ти пука -
не изкарваш поука
от моите думи -
бесен съм, яростен,
дори безконтролен - чуваш ли?
Теб питам, а ти
не говориш!
Искам да вкусиш
от тази помия
и усмивката ти
да изчезне, не -
ДА СЕ РАЗКАПЕ!
Как можах
да се вържа,
как не разбрах,
че това е магия,
гнусна заблуда,
на която ти си създателка!
Прости ми, приятелко!
Но ти не подозираш,
какво преживях -
КЪДЕ БЕШЕ, КОГАТО ГОРЯХ В ПЪКЛЕНИЯ АД??
КЪДЕ?
ТИ МЕ ПРЕДАДЕ!
ТИ ИЗОСТАВИ МОЯ ПОРТРЕТ!
ТИ МЕ ЗАБРАВИ - ДАНО УСЕЩАШ СЕГА МОЯ ГНЕТ!
Жалко - това е едва
малка частица от моята
лудост!
На теб не ти пука.
Искам и аз така -
да разбивам човешки съдби,
след това да се смея на воля!
ИСКАМ! УВИ!
Как леко размаза
моята радост,
моето бъдеще,
моето лице,
но спокойно -
някой ден ще усетиш моята радост,
мойта вендета
и ще заместиш моето място!
Бъди сигурна!
Този ден наближава
и малко остава
твоята гадост
да стане моя забава!!!
Гневът ми започва да стихва
и чувствам,
как скоро аз се усмихвам,
а ти плачеш от болка!
СЕГА ЩЕ УСЕТИШ КАКВО ЗНАЧИ ДА ТИ ПУКА!!!!!!
© Икабод Крейн All rights reserved.
