Недей
Ти недей, ти недей да тъжиш.
Тя, тъгата е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира,
ще завърши с изсъхнала шума.
И не слушай как в теб се провира
закъснялата, скритата дума.
Тя не става за циганско лято,
а е капката дъжд във капчука
и студеното нощем във вятъра,
по прозорците дето ти чука,
и запалва във тебе тревога,
да порасне до зейнала рана.
Аз не зная дали пък ще мога,
да я превържа и да остана.
© Ани Монева All rights reserved.
