Не ме лишавайте от себе си, вие сте сред малкото неща, които имам...
Мои загрижени близки приятели,
не ровете с пръсти в душата ми.
Там и така е разбъркано,
всичко наопаки е обърнато.
Мои любящи и мили приятели,
не се превръщайте в доброжелатели.
И без вас ги имам достатъчно,
не искам да се пазя добавъчно.
Мои верни и скъпи приятели,
оставете ме в самотата ми.
Рискувате опита ви за спасяване
да се превърне в нараняване.
© Славяна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
