Неделими
Ако аз се кача на върха,
ще си облакът, който ме гледа.
Ако падна дълбоко в калта,
ще потънеш наравно до мене.
Ако шип си забия в сърцето,
ти ще плачеш, че твойто боли.
Ако сляпа окажа се, ето,
ще си мракът във мойте очи.
Ако стана случайно кралица,
ще заемаш съседния трон.
Ако прося цял ден за трошици,
ще заспиваш до мене без дом.
Ако утре се върна във вкъщи,
ще ме чакаш на прага, нали?
Ако хукна в морета могъщи,
ще си вятърът в мойте коси.
Ако всичко загубя, навярно,
ще си чашата празна пред мен...
Ако стане ми някак си страшно,
ще ме скриеш с красиви ръце.
Ако утре изгубя ума си,
ще си крясъкът в мойто ухо.
Ако пролет омайна настъпи,
ти ще станеш за мене дърво.
Аз навсякъде пак те намирам...
И дочувам оттук твоя глас.
Ти си моята слънчева рима.
Твоя ритъм дъждовен съм аз.
