Jul 19, 2011, 10:13 AM

Неделна сватба

1.4K 0 21

 

Неделна сватба.
Булката е цвете.

Един глупак,
облечен във костюм,
е младоженецът – човек без ум!

Какви глупци
се срещат по земята –
зарад любов да жертват свободата!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Че като го е казал Марк Твен, това вярно ли го прави?" Не го прави вярно, но все пак са думи на велик човек. А замяната на "хумор" с "поезия" наистина е моя - мисля че което важи за хумористите, важи и за поетите.

    И прав си, че талантът не е необходимо условие за придобиване на известност. Без талант може да се придобие известност, но такава популярност ще бъде временна.

    "Популярность особа изменчива –
    по натуре она таковà.
    Только Слава – надёжная женщина,
    но она не жена, а вдова."
  • Че като го е казал Марк Твен, това вярно ли го прави? А и твоята замяна на "хумор" с "поезия" е най-малкото неоснователна.

    Хората, които се интересуват от поезия, познават много поети, които са абсолютно неизвестни за масовия читател. Това не прави въпросните поети по-малко поети или поезията им по-долнокачествена. Известността е много сложно нещо, в което не винаги талантът е главен фактор.
  • Тошко, казваш че няма забравени поети?! А хумористи има ли забравени?

    "Защо толкова хумористи са били забравени? Защото са били само хумористи. Хуморът е аромат, украса. Хуморът не трябва явно да проповядва и поучава, но трябва да върши и двете, ако иска да живее вечно (под вечно разбирам около 30 години). Аз всякога съм проповядвал. Ако хуморът идваше по собствен почин, без да го търся, аз му давах място в проповедта си, но не пишех заради него".

    Това са думи на Марк Твен. Какво съм направил аз в предния си коментар - в абзаца на Марк Твен съм заменил думата "хумор" с думата "поезия". И какво се получи - че стихотворението не трябва явно да проповядва и поучава, но трябва да върши и двете, ако иска да живее вечно. Че поезията е (само) аромат, украса. Че ако поезията идва "по собствен почин", тя е добре дошла, но не трябва да се пише само заради нея.

    А публикувам в раздел "Поезия", защото раздел "Стихове" няма. Ако съществуваше и раздел "Стихове", с вродената си скромност едва ли бих пуснал нещо и в раздел "Поезия".
  • Е, щом не целиш поезия, защо публикуваш в тази категория? Все пак категорията не се казва "стихове"

    Иначе не мисля, че има забравени поети. Това че Иван Иванов не знаел за съществуването на някой поет е проблем на И.И., не на поета
  • Благодаря ви за прочита и коментарите, Валентина, Данче и Мев! Макар да не разбрах коментара на Мев Джоунс осъждане ли е или одобрение? И на вас благодаря, Ани и Елена, за остроумните забележки! Много интересен е и коментарът на Тошко – че му изглежда “постно откъм поезия”.
    Да, вярно е, че поезията не ми се удава, но аз и не се стремя към нея, не тя ми е целта. В стиховете си просто казвам нещо, разказвам нещо, споделям нещо. И ако при това понякога се получи и нещо като поезия, добре е дошло, но не тя е главното. В поемите ми “Командир” и “Карнобатска повест” например, които са от по около 1000 стиха, по моя преценка има само по 8 реда, които са истинска поезия – колкото да покажат, че поемите все пак поет ги е писал. И така вероятно, ако не и по-лошо, е и с другите ми стихотворения: на сто написани реда – я се пада, я не, един ред поезия!
    “Поезията” е нещо и много трудно, и много несигурно – на нея не може да се разчита! Защо толкова много поети са били забравяни? Защото са писали само “поезия”, без да разкажат нещо, без да кажат нещо.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...