Jul 19, 2011, 10:13 AM

Неделна сватба

1.4K 0 21

 

Неделна сватба.
Булката е цвете.

Един глупак,
облечен във костюм,
е младоженецът – човек без ум!

Какви глупци
се срещат по земята –
зарад любов да жертват свободата!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Че като го е казал Марк Твен, това вярно ли го прави?" Не го прави вярно, но все пак са думи на велик човек. А замяната на "хумор" с "поезия" наистина е моя - мисля че което важи за хумористите, важи и за поетите.

    И прав си, че талантът не е необходимо условие за придобиване на известност. Без талант може да се придобие известност, но такава популярност ще бъде временна.

    "Популярность особа изменчива –
    по натуре она таковà.
    Только Слава – надёжная женщина,
    но она не жена, а вдова."
  • Че като го е казал Марк Твен, това вярно ли го прави? А и твоята замяна на "хумор" с "поезия" е най-малкото неоснователна.

    Хората, които се интересуват от поезия, познават много поети, които са абсолютно неизвестни за масовия читател. Това не прави въпросните поети по-малко поети или поезията им по-долнокачествена. Известността е много сложно нещо, в което не винаги талантът е главен фактор.
  • Тошко, казваш че няма забравени поети?! А хумористи има ли забравени?

    "Защо толкова хумористи са били забравени? Защото са били само хумористи. Хуморът е аромат, украса. Хуморът не трябва явно да проповядва и поучава, но трябва да върши и двете, ако иска да живее вечно (под вечно разбирам около 30 години). Аз всякога съм проповядвал. Ако хуморът идваше по собствен почин, без да го търся, аз му давах място в проповедта си, но не пишех заради него".

    Това са думи на Марк Твен. Какво съм направил аз в предния си коментар - в абзаца на Марк Твен съм заменил думата "хумор" с думата "поезия". И какво се получи - че стихотворението не трябва явно да проповядва и поучава, но трябва да върши и двете, ако иска да живее вечно. Че поезията е (само) аромат, украса. Че ако поезията идва "по собствен почин", тя е добре дошла, но не трябва да се пише само заради нея.

    А публикувам в раздел "Поезия", защото раздел "Стихове" няма. Ако съществуваше и раздел "Стихове", с вродената си скромност едва ли бих пуснал нещо и в раздел "Поезия".
  • Е, щом не целиш поезия, защо публикуваш в тази категория? Все пак категорията не се казва "стихове"

    Иначе не мисля, че има забравени поети. Това че Иван Иванов не знаел за съществуването на някой поет е проблем на И.И., не на поета
  • Благодаря ви за прочита и коментарите, Валентина, Данче и Мев! Макар да не разбрах коментара на Мев Джоунс осъждане ли е или одобрение? И на вас благодаря, Ани и Елена, за остроумните забележки! Много интересен е и коментарът на Тошко – че му изглежда “постно откъм поезия”.
    Да, вярно е, че поезията не ми се удава, но аз и не се стремя към нея, не тя ми е целта. В стиховете си просто казвам нещо, разказвам нещо, споделям нещо. И ако при това понякога се получи и нещо като поезия, добре е дошло, но не тя е главното. В поемите ми “Командир” и “Карнобатска повест” например, които са от по около 1000 стиха, по моя преценка има само по 8 реда, които са истинска поезия – колкото да покажат, че поемите все пак поет ги е писал. И така вероятно, ако не и по-лошо, е и с другите ми стихотворения: на сто написани реда – я се пада, я не, един ред поезия!
    “Поезията” е нещо и много трудно, и много несигурно – на нея не може да се разчита! Защо толкова много поети са били забравяни? Защото са писали само “поезия”, без да разкажат нещо, без да кажат нещо.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...