Неделята е обща принадлежност
Ще дойда, мамо, малко след петнайсет,
в отрязъка определен за свиждане.
Ще донеса боза и малко праскови
и ще очаквам да ми се усмихнеш...
Ще се надявам да ме разпознаеш
и името ми да цъфти в гласа ти.
Неделя е. Ти вече си забравила
за всичките недели зад гърба си...
А как те молех: "Не в неделя, мамо!
Веднъж поне си остани във къщи"
Но ти отиваше, за да спасяваш някого,
а аз растях със твоето отсъствие...
Спасявах се сама. Без тебе, мамо.
Без теб на празници и дни рождени,
без теб, когато толкова ми трябваше,
но пациентите ти бяха преди мене...
Сега си тишина в легло отсреща...
(Системата изпробваш на гърба си).
Неделята е обща принадлежност,
но не е писано и двете да сме вътре...
© Дочка Василева All rights reserved.
