Думите за обич вече недостигат
с теб да поговорим - любовта горчи:
тръгна си с усмивка, нямаше интрига,
но сега безизразно гледаш и мълчиш!
Чувство прозаично с нас се пошегува...
тайничко страхува се пак да не сгрешим:
влюбим ли се, няма как то да се преструва -
пепел ще разпали и ще догори!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
