Недокосната дъга

Poetry » Love

781 0 1

Цветето, което ще покълне -
в погледа ти дълго да блести...
Вярата, родена да изпълни
всичките ми литнали мечти.

Птицата, готова да запее,
в нежните ти тръпнещи ръце...
Думата, която ще огрее
моето измръзнало сърце.

Слънцето, решило да наднича
в тъмните ти спуснати коси...
Смисълът, че още те обичам
и ликът ти топло ме роси.

Чувството, което ме прочита,
като стих, написан на шега.
Нека те погледам до насита
моя недокосната дъга...

(Неиздъхнали спомени)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Прекрасно! Твоята съзерцателност е заразителна. "... като стих, написан на шега".

2013-11-06T17:14:32+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0