Недописана поема за днешното време
Защо седиш навел глава,
ти вече не пасеш трева.
Сега живееш в друго време
съвременнико. Стига дрема!
Да можеше да се погледнеш,
И да се видиш как изглеждаш,
ти щеше да се отвратиш,
да се засрамиш, не да спиш.
И днес не щеше да се вайкаш,
да псуваш другите на майка,
че на това си дередже ...