Jul 17, 2010, 1:16 PM

Недоспалици

  Poetry » Other
694 0 2

Недоспалици

 

Облещена,

луната ме превари

във нощта.

Изгря цинично –

тъмното небе я срещна,

настлало

бавно морав кръг.

А месестата месечина

присмяно плъзна

покрай мен –

тъй пълна и

ехидно изсветляваща

града.

Безсънието я подгони…

Но във любовния си бяг

иронично

ми се хили

танцуващата

ти луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...