Недоспалици
Облещена,
луната ме превари
във нощта.
Изгря цинично –
тъмното небе я срещна,
настлало
бавно морав кръг.
А месестата месечина
присмяно плъзна
покрай мен –
тъй пълна и
ехидно изсветляваща
града.
Безсънието я подгони…
Но във любовния си бяг
иронично
ми се хили
танцуващата
ти луна.
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.