Dec 4, 2007, 11:38 AM

Недовършена

  Poetry » Other
1.2K 0 29
Започна ме, преди да съм разбрала
и изпразни ме дори от съдържание,
сега и късчета любов не бих ти дала,
оставам си във теб без завещание.
Ще ти глождя, може малко да боли,
но научих се от теб да съм първична,
не ме поглеждай със невиждащи очи,
а остани си в самотата ти безлична.
Не ти подхождат твоите приличности,
не съм дърво, а вече съм прекършена,
изпитах те със всичките различности,
а остави ме в живота недовършена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....