Nov 6, 2006, 8:25 PM

Недовършено

Poetry

836 0 1

В маранята трептиш
притворил очи,
в тишина...

Миглести капчици,
отронваш сълза
състрадално...

А пясъкът жежък
нашепва ти с вяра,
брутална...

"Роден си,
живей и умри
тривиално..."

...

Пред нозете ти
камък от Мека,
донесен...

Споделя
от твоята влага,
обречен...

Той тихо
ти припев напява:
"Живота е вечен"

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

...но достойно!
Поздрави!

2006-11-06T22:34:15+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0