Nov 6, 2006, 8:25 PM

Недовършено

  Poetry
838 0 1

В маранята трептиш
притворил очи,
в тишина...

Миглести капчици,
отронваш сълза
състрадално...

А пясъкът жежък
нашепва ти с вяра,
брутална...

"Роден си,
живей и умри
тривиално..."

...

Пред нозете ти
камък от Мека,
донесен...

Споделя
от твоята влага,
обречен...

Той тихо
ти припев напява:
"Живота е вечен"

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...