От недояждане ми се затвориха очите.
И сърцето се затвори. Наполовина.
И глада в душата ми изрина,
всичко малко, дето имах във запас.
Сега какво? Ръце ли да протягам?
За ''просяци на обич'' няма стръв.
И на такива никой не помага.
Всеки пази хляба (да не го изядат).
И не гладът. Мен студът ме плаши.
Че зимата е вечна за безпризорната душа.
И когато за гладните е вече лято...
Аз съм сама... Грозно сама...
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
