Недояждане (Празнотата в очите ми)

lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77

22.01.2008 г., 18:18 ч.

Поезия

615 0 2

От недояждане ми се затвориха очите.

И сърцето се затвори. Наполовина.

И глада в душата ми изрина,

всичко малко, дето имах във запас.

Сега какво? Ръце ли да протягам?

За ''просяци на обич'' няма стръв.

И на такива никой не помага.

Всеки пази хляба (да не го изядат).

И не гладът. Мен студът ме плаши.

Че зимата е вечна за безпризорната душа.

И когато за гладните е вече лято...

Аз съм сама... Грозно сама...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.