Недояждане (Празнотата в очите ми)
От недояждане ми се затвориха очите.
И сърцето се затвори. Наполовина.
И глада в душата ми изрина,
всичко малко, дето имах във запас.
Сега какво? Ръце ли да протягам?
За ''просяци на обич'' няма стръв.
И на такива никой не помага.
Всеки пази хляба (да не го изядат).
И не гладът. Мен студът ме плаши.
Че зимата е вечна за безпризорната душа.
И когато за гладните е вече лято...
Аз съм сама... Грозно сама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТтТтТтТтТ Все права защищены
