Недпописана книга
Щом погледна в очите ти зелени,
виждам само спомени засмени,
щом обърна поглед от тебе аз,
виждам своите мечти от раз.
Ах, мечти непозволени...
но толкоз силно изживени,
ах, любов несподелена,
ти, сълза, от мен пленена.
Сърцето мое ти плени,
а после тъй непорочно го разби,
що за човек си ти не знам,
но от утре ще гасне този плам.
Историята наша недописана остана,
като книга за война от бури заляна,
книга със заглавие, изпълнено с копнежи,
която ти разкъса в твойте мрежи!
© Десислава Димитрова All rights reserved.
