Негубещия нищото си
Луната тази нощ е недоносена.
Увисналите сенки са мираж,
напомнящи разкъсаната ретина
на едноокия
и зъл стражар,
застанал на портала на Вселената
безформен и брадясал
от наслоени предразсъдъци
в душата.
А в недопускането си -
потъващия в мрачната забрава
остава мними отпечатъци
от пръсти
на закодираната си обреченост,
а надделялото страдание
отключва началата
на мислоформите без страх ...
По листите изтичащата лава
от помисли -
е просто суета.
И няма оцелели сред тълпата
щом прага е изместен
настрани
чрез гнилото дихание
на придобитата
човешка обичайност
сред молещите се
за свободата си до смърт ...
Тежи пръстта върху петите
на непреминалите арката,
а в погледа -
е зримата измама,
на тънещите
в мрак и нищета,
в която нямащия се - пропада
в несъществуващата си съдба -
остатък,
в алергичната забрава
на премълчаното до крясък...
Отключени остават сетивата,
единствено
на виждащите в мрака
спечелили се без да се очакват...
© Йоанна All rights reserved.
