May 13, 2023, 10:59 PM

Неизбежно

  Poetry » Love
385 1 3

Ако те срещна нейде из възможното,

(съзнавайки, че неизбежно е)

тогава нека впървом да те сложа

във ъгъла на мойта нежност! 

Макар и там да е разхвърляно, 

аз знам, че ти ще избуиш 

и някога ако съм чупил кръстове, 

не Богу. Ти ще ми простиш! 

Какво, че съм се вричал в призраци?

Аз зная как ще те намеря. 

Удавих мъката в очите си, 

да мога само теб да гледам! 

И знай, че ако бъде речено, 

(а аз умея да предричам) 

изчакал съм дузина вечности, 

но точно теб ще наобичам! 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

13.05.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неизбежното е възможно!
  • Гушкай я всеки ден! По 10 мин. (сек.) поне. ❤️
  • Поздравления!
    Чудесно написано!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...