Неизживяно минало
отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това
което те дави е
камъчето под езика
което ми спести
неизживяно минало
не се преглъща
© Надежда Тошкова All rights reserved.
May 18, 2018, 2:52 AM
Comments
Comments
-
-
Красив изказ. За жалост,или за радост, нямам мнение по въпроса. Не знам дали се преглъща, защото не копнея по нищо неизживяно. И... никога не съм копняла. Браво, Наде!
-
-
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
