Не знам защо стана така. Всичко изведнъж се обърна.
И без да попитам защо не ме спря, прашната си самота пак прегърнах.
Мислех, че си е отишла, и че никога няма да се върне...
Как съм могла да греша, при положение, че в страдаща пак се превърнах?...
Всичко, което най-силно съм желала, е да съм просто край теб.
Много ли беше това?!
Твърде те обичах (и може би силно те задушавах,
тъй като чувам, че отговорът ти е „да")...
Безсилна съм да плача. Безсилна съм дори да го призная.
Някак си усещах, че имам хлъзгави ръце и те изпускам.
И ще съжалявам до края на живота си. До края.
Но сякаш твърде много бързах да се махна и изглежда, че може би сгреших. ...