Jan 18, 2016, 2:35 PM

Неизпратено писмо до теб

  Poetry » Other
431 0 0

Достатъчно почаках да обичаш,
безкрайно, много преживях
в болката аз себе си отричах,
но обич в тебе не познах.
Цял, един живот отдавах
душата ми така се изтощи
сама, като в море удавник
и няма кой да я спаси.
Изгубена завинаги любов
в ядрото на водовъртежа,
нали за нея бе готов...
(така си мислех)... не брътвежи.
А обичта ми още в някой ъгъл
безмълвно плаче унизена,
колко дълго си я лъгал,
обич не е, щом е наранена.
Заключена и онемяла там
забравих я, и тя навярно
не си ме спомня, ала знам,
поискаш ли я - ще се върне.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...